"I am not for sale" - handbook for a traffic prevention on the Roma girls
author: Desislava Taneva
Burgas, 2009
"Hope on wheels" - handbook for a mobile work with a traffic prevention on the Roma girls
author: Desislava Taneva
Burgas, 2011
A tentative agenda for promoting intercultural dialogue in Burgas
author of the presentation: Desislava Teneva
link to: Project presentation
Untranslated articles
ADOPTION
(Please check the translate button on the right side of the menu and You will be able to rwad the articles in other languages):
Няколко отговора за осиновяването и чуждият опит
Автор: Десислава Тенева, по материали от чуждия печат
Author and designer of traffic prevention project brochure:
Untranslated articles
ADOPTION
(Please check the translate button on the right side of the menu and You will be able to rwad the articles in other languages):
Няколко отговора за осиновяването и чуждият опит
Автор: Десислава Тенева, по материали от чуждия печат
Тази статия е базирана основно на материали от брошури на английски агенции за осиновяване. В нея ще намерите информация за практиката във Великобритания, както и за механизмите за справяне с проблемите, които са си изработили англичаните. Интересното тук е, че докато четете, ще осъзнаете, че и там осиновените изпитват същите чувства, които изпитваме и ние, че осиновителите и децата им имат същите проблеми, сблъскват се със същите ситуации, когато трябва да вземат съдбовно решение... Ние сме като всички тях, защо тогава да не променим мирогледа си, както са го направили те, още през далечната 1975 година...
Разговор за произхода:
Когато сте осиновявали своето дете / или деца/, сигурно ви е било трудно да си ги представите пораснали. Вероятно отлагате момента на обяснението за произхида им. Но времето отлита бързо и те скоро порастват и стават любипитни. Даже съвсем малки деца, дочули възрастните да разговарят за "осиновяване", почват да се чудят какво е това. Те искат да знаят истината, а не просто да бъдат залъгвани.
Ако живеете в Англия или Уелс, може да се учудите и дори обезпокоите, когато научите за промяната в закона, която дава право на осиновителите да получат копие на истинския си акт за раждане, ако са навършишли 18 годишна възраст. Тази промяна, настъпила с приемането на Закона за детето през 1975 година, е основана на едно ново разбиране за чувствата на осиновените, когато става въпрос за произхода им.
Законът за актовете за раждане:
В Англия не е нова идеята осиновените да могат да получават информация за истинските си рождени свидетелства. В Шотландия това винаги е било възможно след навършване на 17 годишна възраст. Понеже на юг от границата тази идея е нова, за улеснение бе приета система със съветници. Осиновените преди 12 ноември 1975 година, които искат да получат информация за раждането си, трябва да се срещнат със социален работник, в Главния архив или в офиса на социалните служби. /Осиновителите след тази дата сами избират дали да се срещнат със съветник или не/. Това им дава възможност да споделят желанията си, както и да получават информация - например за истинското си име.Това също така им дава време да решат дали искат или не да търсят още информация. Ако желаят, съветникът ще им помогне да се свържат с агенцията за осиновяване, която се е погрижила за тях /ако има такава/ и те могат да получат копие на истинския си акт за раждане, ако желаят.
Повечето от свързалите се със съветник продължават и искат да видят акта си за раздане /88 % от съветвалите се/. Все пак броят на пожелалите да потърсят истинските си родители е много по-малък /по-малко от половината - 43 %/.
Нуждата да се знае:
Всеки си мисли, че ако осиновените даца са щастливи с новите си семейства, те не биха се интересували за истинските си родители. Оказа се, че не е така. Много осиновени вече възрастни обясняват, че колкото и близки и любящи да чувстват те своите осиновители, все пак много искат да научат за произхода си.
Непреодолима нужда, която някои хора изпитват, да научат нещо за първите си родители, е споделена от една осиновена жена /която по-късно сама е станала осиновителка/: "Била съм осиновена още като бебе от прекрасни родители, които не биха могли да ми осигурят по-хубав дом и по-щастливо детство. Имахме много малко пари, но най-нужните неща винаги бяха в изобилие. Аз самата, вече 40 годишна съм осиновителка на три деца, сключили вече сполучливи бракове.
Най-малкото от децата си осиновихме, защото искахме да имаме поне още едно дете и защото аз исках някак да се отблагодаря на родителите си за това, което са сторили за мен.
Като цяло съм доволна от живота. Щастлива съм със семейството и с приятелите си, мисла, че и те са щастливи с мен.
Животът ми е хубав, изпълнен с много смях, любов и удовлетворение от постигнатото. Но съм стигнала до момент, в който вече наистина трябва да науча истината за произхода си.
До осиновяването на първото си дете не бях изпитвала тази нужда. Когато за пръв път видях сина си, се разплаках, защото той беще първото същество, с което наистина ме свързваще нещо. Беще наистина ново чувство, бях наистина объркана от това.
Казвам това за да разберете, че не става въпрос за тинейджърски интерес. Голяма част от нас - търсещите родителите си сме 30 - 40 годишни.
Не ми трябва нова майка - моята е прекрасна. Не ми трябва ново семейство - по-добро не бих могла да желая. Но все пак знам, че никога няма да имам онази топлина, за която съм мечтала.
Тогава към какво се стремя? Вие, които не сте осиновени, не знаете какво е да ви изхвърлят от семейната история... На кого приличам? Има ли някъде още някой като мен?
Искам да знам откъде съм, за да мога по-добре да обясня на децата си къде отиват самите те. Искам да знам от кого съм по-дбра или по-лоша... чувствам се като среда - среда на нещо, нямащо своето начало."
Как да кажете на детето си, че е осиновено:
Казаното тук е резултат от многобройните проучвания на осиновени. Без ни най-малко съмнение те смятат осиновителите си за свои истински родители. Най-важното е, че те искат осиновителите им да им кажат истината - те искат все пак да знаят кои всъщност са и кое е първото им семейство - не искат това да е нещо, пазено в тайна. Децата могат да су представят страшни неща за себе си и за това как се е стигнало до даването им за осиновяване, пазенето на фактите в
тайна само издига прегради между тях и сегашните им родители. За децата може да е трудно да задват въпроси в една такава атмосфера на объркване и затова е важно да отговаряте на въпросите им открито и честно.
За много родители е трудно да кажат на детето си, че е осиновено.Те искат да спестят на детето всяка мъка и обръщат внимание най-вече на чувството на принадлежност към новото семейство. Но за детето е все по-голяма мъка да не научи истината от вас и това може да предизвика сериозни проблеми.
Ако детето ви задава въпросите си открито, трябва да сте доволни. Ако никога не задава въпроси, то може би усеща, че би ви обезпокоило и затова се въздържа. Понякога децата просто не знаят как да зададат такива "странни" въпроси. Тогава трябва сами да повдигнете въпроса открито и да не го държите повече в тайна. Помнете, че децата имат право да знаят истината за своя произход.
За чувствата на родителите-осиновители:
Както повечето осиновители вие може би чувствате въпроси от рода на "Как изглежда баща ми / майка ми", "Защо са се отказали от мен?" или "Мога ли да ги видя?" като заплаха за вашата вътрешна сигурност и за дъшевното си спокойствие. Но определящо значение тук има ващето собствено отношение към проблема. Ако успявате да отговорите открито и честно на въпросите му, вашето дете ще ви бъде благодарно за това и нещата ще тръгнат по-спокойно.
Дори ако не знаете отговорите на въпросите, които ви се задават, струва си да се потрудите и да ги откриите. Ако сте се сдобили с детето си чрез агенция, можете повторно да се свържете с нея - дори ако агенцията е вече закрита, архивите и сигурно се пазят от местните власти. Сигурно ще успеете да ги намерите и служителите от местната социална служба не биха ви отказали съдействието си.
Но най-важното е вие самите да признаете правото на детето да проявява интерес и да сте наясно със собствените си чувства.
В повечето семейства в годините на пубертета са еднакво трудни и за родителите и за децата. Лесно е да обвиняваме осиновяването за проблемите, които са просто част от съзряването и то е достатъчна причина родители и деца през това време да не могат да се разбират по никакви въпросо. Тъй че не се чувствайте засегнати, ако детето ви споделя проблемите си - свързани или не с осиновяването - с някого извън сегашното си семейство. Това е нормално. Радвайте се, че има достатъчно отзивчив човек, комуто детето ви може да се довери. След година - две пак ще можете да разговаряте с него. С достигането на пълнолетие интересът към произхода може да достигне своя връх, след което често отслабва и може да не се възбуди отново, докато осиновеното дете само не стане родител, както бе в цитирания случай с майката.
Ако детето ви е на осемнадесет и търси сведения за раждането си, може да се чувствате от части заплашени. Но това може би е една част от трудността, с която родителите свикват с мисълта, че децата ум стават независими и вероятно ще напуснат дома. Разбира се, връзката родител - дете не свършва с порастването на детето, но усещането понякога е такова.
Осиновителите се притесняват още повече, те най-много се страхуват, че ще загубят детето с, заради грижите и притесненията, свързани със самото осиновяване. Болезният спомен за тези грижи може да се върне о тогава може би ще ви е по-трудно да слушате това, което ви се казва.
Но колкото и трудно да е, струва си да се справите със страховете си и погледнете трезво на нещата. Ако не го направите, детето ви със сигурност ще почувства безпокойството ви и ще се страхува да споидели с вас най-важните за него лични въпроси. Би било жалко, ако допуснете това да стане.
В редки случаи има факти, свързани с произхода на осиновеното дете, които са болезнени и трудни за обяснение. Ако е така с вашето дете, имали сте право да се опитате да запазите поне тези факти в тайна. Но белите лъжи, които тогава сте си позволили, сега ще затруднят обяснението. Колкото е вярно, че осиновените деца са по-чувствителни, толкова е вярно, че осиновителите често прекаляват в желанието си да спестят на децата душевните сътресения. Осиновените са твърде различни в своето отношение към миналото си и вашето дете може да не се интересува от него. Но ако то само отваря вратичката към собственото си минало, вашата подкрепа може много да му помогне. Както много осиновени казват, дори болезнената истина е по-добра от плашещата несигурност и ужасните картини, които въображението рисува.
За истинските родители:
Днес вече не е нещо необикновено дете да познава истинските си родители и да знае къде живеят. В подобни случаи може да се сблъскате с въпроса "Може ли да я видя?" - въпрос, на който трябва да отговорите открито. Помнете, че първите родители са се отказали от правата над детето и вие като законен родител трябва да се грижите за детето, докато то порасне. Проблемът понякога може да бъде разрешен между самите възрастни, но вашата първа грижа трябва да е за детето.
В случаите, когато детето е било осиновено съвсем малко и въобще не е контактувало с първите си родители, нещата стоят различно. Ако положението ви е такова и детето ви иска да потърси родителите си, какво би означавало това за тях? Важно е да се замислите върху неприятностите, които това може да предизвика. Знаем, например, как някои несключили брак майки не са казали на детето за родителите си, нито по-късно на своите съпрузи, нито, че са го дали за осиновяване. Трябва да обсъдите тази възможност с детето си.
Знаем все пак, че много майки искат да знаят какво е станало с детето им и много биха се радвали да научат нещо за него или, в някои случаи, дори да го видят. Опитът на Шотландия и Финландия, където архивите по осиновяванията са отворени, показва, че повечето осиновени осъзнават деликатното положение на първите си родители и не искат да ги безпокоят. Но нуждата да ги познават може да е неопреодолима и едно скорошно проучване показва, че дори когато осиновените са останали разочаровани или обезпокоени от това, което са научили за първите си родители, те все пак са били доволни,че са имали възможността да го разберат.
Това е всичко около възможността хората да видят данните за своето раждане. Тази възможност премахва натрапчивото чувство у осиновените, че са държани далеч от някаква тайна и затова се посреща от тях с радост, а не със страх. Всяко следващо проучване потвърждава, че осиновяването е сполучлив, носещ щастие начин да създадеш семейство. Връзката в повечето случаи, която има значение, не е кръвна, а на споделен опит, привързаност и разбирателство в едни постоянни отношения. Нуждата, която осиновените изпитват, да знаят повече за своя произход, не е укор към сегашните им семейства или заплаха за любовта в тях, а просто първична човешка нужда да знае своето точно място в света. За вас като родител най-важно е да запазите чувството си за мярка и чувството си за хумор и да се опитате да си припомните своите собствени чувства, когато вие самите сте израствали.
Полезни съвети при разкриване на "тайната"
Автор Десислава Тенева
Може би, родителите трябва да кажат на детето, че е осиновено в момента, в който то започне да иска приказки. Това ще го предпази от сериозния шок, който може да съпроводи разкриването в по-късни години.
Родителите могат да представят събитието като една удивителна част от историята на семейството. Но тенденцията да се наложи това решение понякога се забелязва дори и у родителите, настроени най-добре към осиновяването. "Нека почакаме, докато порасне достатъчно, за да разбере" - обикновено казват те и отлагат обяснението, докато най-важният факт потъне в пълна тайна. Повечето специалисти, работещи по проблемите на осиновяването по света смятат, че дори децата на пет и шест години са твърде големи, за да им се каже това, без да последва емоционален срив. Те убеждават родителите:
1. Да кажат на детето за неговото осиновяване в момента, когато то е готово да слуша приказки.
2. Да използват думата "осиновен"в своя разказ, докато тя стане синоним на "избран", "подбран" и "желан".
3. Да не правят никакъв опит да прикриват осиновяването, дори ако преместването в нов квартал предразполага към подобно скриване.
Някои осиновители никога не успяват да надраснат една извинителна позиция, основана на усещането, че те са просто заместници на "истинските" родители на детето. В името на своето собсвено психическо здраве, както и заради психическото равновесие на децата им, те трябва да приемат факта, че в действителност те са родители на детето. Майката и бащата, които отглеждат детето още от най-крехка възраст, даряват го с любовта и грижите си, които му дават възможност да расте свободно, - това са истинските родители. Разликата помежду им не би могла да бъде по-ярка. Като внушават на детето, дори и несъзнателно, едно неоправдано усещане за загуба - усещане, че то е имало родители, а сега има заместители, макар и любещи, тези осиновители излагат на опасност сигурността на детето в неговите най-близки взаимоотношения у дома и забавят детското разбиране за истинската роля на родителя. Дори специалистите не са единодушни какво трябва да се каже на осиновените деца за техните биологични родители. Има поне три възможни подхода, но нито един от тях не може да се определи като задоволителен отговор:
1. Да се каже на детето, че истинските му родители са умрели.
2. Да му се обясни, че те не са могли сами да се грижат за бебето си;
3. Да се каже, че не се знае нищо за тях, а самото дете е взето чрез агенция, предназначена да намира добри семейства, които да се грижат за осиновените бебетаИма много “за” и “против” по отношение на всяко от тези решения.
Съществува твърдението, че детето, на което е казано, че биологичните му родители са починали, е свободно да обича майката и бащата, с които живее. То няма да бъде измъчвано от преследващото го задължение да търси истинските си родители, когата порасне. Но след като възможността да загубиш родителите си е един от най-силните страхове в периода на детството, то тогава излъганото по този начин дете, може да започне да смята, че всички родители - включително и неговите осиновители - са нещо доста временно. Спорен е въпроса дали за детето ще се окаже по-лесно да привикне със смъртта, отколкото с факта, че е изоставено. И все пак, рано или късно, детето ще научи, че е било заблуждавано, а това може да постави под съмнение цялата история на осиновяването.
Да се каже на детето, че родителите му са го оставили, защото не са можели да се грижат за него, значи да му се обясни, че е било напълно отхвърлено. То не може да разбере обстоятелствата, които са в състояние да доведат до подобно действие. Но за сметка на това у него може да се затвърди вредният възглед, че е нежелано и че не си е струвала борбата от страна на родителите му да го задържат.
Но, като че ли е по-добре вместо да се използват тези начини да се каже на детето, че се знае много малко за родителите, като да му се предложат няколко ненатрапващи се и неизяснени възможности, например: “Можем само да гадаем за причините, поради които мъжът и жената не са имали възможността да се грижат за своето бебе. Те може да са били извънредно бедни или неспособни да ти отдадат вниманието, от което си се нуждаел. Или може би жената е била болна, или не е имала къде да живее. Ние просто не знаем. Но пък знаем, че сме благодарни за дето ти стана наш син (или дъщеря), и това е един от най-големите дарове в живота ни.”
В статията са използвани материали от книгата на Джеймс Добсън "Детето със силна воля"
Разговор за произхода
Разговор за произхода:
Когато сте осиновявали своето дете / или деца/, сигурно ви е било трудно да си ги представите пораснали. Вероятно отлагате момента на обяснението за произхида им. Но времето отлита бързо и те скоро порастват и стават любипитни. Даже съвсем малки деца, дочули възрастните да разговарят за "осиновяване", почват да се чудят какво е това. Те искат да знаят истината, а не просто да бъдат залъгвани.
Ако живеете в Англия или Уелс, може да се учудите и дори обезпокоите, когато научите за промяната в закона, която дава право на осиновителите да получат копие на истинския си акт за раждане, ако са навършишли 18 годишна възраст. Тази промяна, настъпила с приемането на Закона за детето през 1975 година, е основана на едно ново разбиране за чувствата на осиновените, когато става въпрос за произхода им.
Законът за актовете за раждане:
В Англия не е нова идеята осиновените да могат да получават информация за истинските си рождени свидетелства. В Шотландия това винаги е било възможно след навършване на 17 годишна възраст. Понеже на юг от границата тази идея е нова, за улеснение бе приета система със съветници. Осиновените преди 12 ноември 1975 година, които искат да получат информация за раждането си, трябва да се срещнат със социален работник, в Главния архив или в офиса на социалните служби. /Осиновителите след тази дата сами избират дали да се срещнат със съветник или не/. Това им дава възможност да споделят желанията си, както и да получават информация - например за истинското си име.Това също така им дава време да решат дали искат или не да търсят още информация. Ако желаят, съветникът ще им помогне да се свържат с агенцията за осиновяване, която се е погрижила за тях /ако има такава/ и те могат да получат копие на истинския си акт за раждане, ако желаят.
Повечето от свързалите се със съветник продължават и искат да видят акта си за раздане /88 % от съветвалите се/. Все пак броят на пожелалите да потърсят истинските си родители е много по-малък /по-малко от половината - 43 %/.
Нуждата да се знае:
Всеки си мисли, че ако осиновените даца са щастливи с новите си семейства, те не биха се интересували за истинските си родители. Оказа се, че не е така. Много осиновени вече възрастни обясняват, че колкото и близки и любящи да чувстват те своите осиновители, все пак много искат да научат за произхода си.
Непреодолима нужда, която някои хора изпитват, да научат нещо за първите си родители, е споделена от една осиновена жена /която по-късно сама е станала осиновителка/: "Била съм осиновена още като бебе от прекрасни родители, които не биха могли да ми осигурят по-хубав дом и по-щастливо детство. Имахме много малко пари, но най-нужните неща винаги бяха в изобилие. Аз самата, вече 40 годишна съм осиновителка на три деца, сключили вече сполучливи бракове.
Най-малкото от децата си осиновихме, защото искахме да имаме поне още едно дете и защото аз исках някак да се отблагодаря на родителите си за това, което са сторили за мен.
Като цяло съм доволна от живота. Щастлива съм със семейството и с приятелите си, мисла, че и те са щастливи с мен.
Животът ми е хубав, изпълнен с много смях, любов и удовлетворение от постигнатото. Но съм стигнала до момент, в който вече наистина трябва да науча истината за произхода си.
До осиновяването на първото си дете не бях изпитвала тази нужда. Когато за пръв път видях сина си, се разплаках, защото той беще първото същество, с което наистина ме свързваще нещо. Беще наистина ново чувство, бях наистина объркана от това.
Казвам това за да разберете, че не става въпрос за тинейджърски интерес. Голяма част от нас - търсещите родителите си сме 30 - 40 годишни.
Не ми трябва нова майка - моята е прекрасна. Не ми трябва ново семейство - по-добро не бих могла да желая. Но все пак знам, че никога няма да имам онази топлина, за която съм мечтала.
Тогава към какво се стремя? Вие, които не сте осиновени, не знаете какво е да ви изхвърлят от семейната история... На кого приличам? Има ли някъде още някой като мен?
Искам да знам откъде съм, за да мога по-добре да обясня на децата си къде отиват самите те. Искам да знам от кого съм по-дбра или по-лоша... чувствам се като среда - среда на нещо, нямащо своето начало."
Как да кажете на детето си, че е осиновено:
Казаното тук е резултат от многобройните проучвания на осиновени. Без ни най-малко съмнение те смятат осиновителите си за свои истински родители. Най-важното е, че те искат осиновителите им да им кажат истината - те искат все пак да знаят кои всъщност са и кое е първото им семейство - не искат това да е нещо, пазено в тайна. Децата могат да су представят страшни неща за себе си и за това как се е стигнало до даването им за осиновяване, пазенето на фактите в
тайна само издига прегради между тях и сегашните им родители. За децата може да е трудно да задват въпроси в една такава атмосфера на объркване и затова е важно да отговаряте на въпросите им открито и честно.
За много родители е трудно да кажат на детето си, че е осиновено.Те искат да спестят на детето всяка мъка и обръщат внимание най-вече на чувството на принадлежност към новото семейство. Но за детето е все по-голяма мъка да не научи истината от вас и това може да предизвика сериозни проблеми.
Ако детето ви задава въпросите си открито, трябва да сте доволни. Ако никога не задава въпроси, то може би усеща, че би ви обезпокоило и затова се въздържа. Понякога децата просто не знаят как да зададат такива "странни" въпроси. Тогава трябва сами да повдигнете въпроса открито и да не го държите повече в тайна. Помнете, че децата имат право да знаят истината за своя произход.
За чувствата на родителите-осиновители:
Както повечето осиновители вие може би чувствате въпроси от рода на "Как изглежда баща ми / майка ми", "Защо са се отказали от мен?" или "Мога ли да ги видя?" като заплаха за вашата вътрешна сигурност и за дъшевното си спокойствие. Но определящо значение тук има ващето собствено отношение към проблема. Ако успявате да отговорите открито и честно на въпросите му, вашето дете ще ви бъде благодарно за това и нещата ще тръгнат по-спокойно.
Дори ако не знаете отговорите на въпросите, които ви се задават, струва си да се потрудите и да ги откриите. Ако сте се сдобили с детето си чрез агенция, можете повторно да се свържете с нея - дори ако агенцията е вече закрита, архивите и сигурно се пазят от местните власти. Сигурно ще успеете да ги намерите и служителите от местната социална служба не биха ви отказали съдействието си.
Но най-важното е вие самите да признаете правото на детето да проявява интерес и да сте наясно със собствените си чувства.
В повечето семейства в годините на пубертета са еднакво трудни и за родителите и за децата. Лесно е да обвиняваме осиновяването за проблемите, които са просто част от съзряването и то е достатъчна причина родители и деца през това време да не могат да се разбират по никакви въпросо. Тъй че не се чувствайте засегнати, ако детето ви споделя проблемите си - свързани или не с осиновяването - с някого извън сегашното си семейство. Това е нормално. Радвайте се, че има достатъчно отзивчив човек, комуто детето ви може да се довери. След година - две пак ще можете да разговаряте с него. С достигането на пълнолетие интересът към произхода може да достигне своя връх, след което често отслабва и може да не се възбуди отново, докато осиновеното дете само не стане родител, както бе в цитирания случай с майката.
Ако детето ви е на осемнадесет и търси сведения за раждането си, може да се чувствате от части заплашени. Но това може би е една част от трудността, с която родителите свикват с мисълта, че децата ум стават независими и вероятно ще напуснат дома. Разбира се, връзката родител - дете не свършва с порастването на детето, но усещането понякога е такова.
Осиновителите се притесняват още повече, те най-много се страхуват, че ще загубят детето с, заради грижите и притесненията, свързани със самото осиновяване. Болезният спомен за тези грижи може да се върне о тогава може би ще ви е по-трудно да слушате това, което ви се казва.
Но колкото и трудно да е, струва си да се справите със страховете си и погледнете трезво на нещата. Ако не го направите, детето ви със сигурност ще почувства безпокойството ви и ще се страхува да споидели с вас най-важните за него лични въпроси. Би било жалко, ако допуснете това да стане.
В редки случаи има факти, свързани с произхода на осиновеното дете, които са болезнени и трудни за обяснение. Ако е така с вашето дете, имали сте право да се опитате да запазите поне тези факти в тайна. Но белите лъжи, които тогава сте си позволили, сега ще затруднят обяснението. Колкото е вярно, че осиновените деца са по-чувствителни, толкова е вярно, че осиновителите често прекаляват в желанието си да спестят на децата душевните сътресения. Осиновените са твърде различни в своето отношение към миналото си и вашето дете може да не се интересува от него. Но ако то само отваря вратичката към собственото си минало, вашата подкрепа може много да му помогне. Както много осиновени казват, дори болезнената истина е по-добра от плашещата несигурност и ужасните картини, които въображението рисува.
За истинските родители:
Днес вече не е нещо необикновено дете да познава истинските си родители и да знае къде живеят. В подобни случаи може да се сблъскате с въпроса "Може ли да я видя?" - въпрос, на който трябва да отговорите открито. Помнете, че първите родители са се отказали от правата над детето и вие като законен родител трябва да се грижите за детето, докато то порасне. Проблемът понякога може да бъде разрешен между самите възрастни, но вашата първа грижа трябва да е за детето.
В случаите, когато детето е било осиновено съвсем малко и въобще не е контактувало с първите си родители, нещата стоят различно. Ако положението ви е такова и детето ви иска да потърси родителите си, какво би означавало това за тях? Важно е да се замислите върху неприятностите, които това може да предизвика. Знаем, например, как някои несключили брак майки не са казали на детето за родителите си, нито по-късно на своите съпрузи, нито, че са го дали за осиновяване. Трябва да обсъдите тази възможност с детето си.
Знаем все пак, че много майки искат да знаят какво е станало с детето им и много биха се радвали да научат нещо за него или, в някои случаи, дори да го видят. Опитът на Шотландия и Финландия, където архивите по осиновяванията са отворени, показва, че повечето осиновени осъзнават деликатното положение на първите си родители и не искат да ги безпокоят. Но нуждата да ги познават може да е неопреодолима и едно скорошно проучване показва, че дори когато осиновените са останали разочаровани или обезпокоени от това, което са научили за първите си родители, те все пак са били доволни,че са имали възможността да го разберат.
Това е всичко около възможността хората да видят данните за своето раждане. Тази възможност премахва натрапчивото чувство у осиновените, че са държани далеч от някаква тайна и затова се посреща от тях с радост, а не със страх. Всяко следващо проучване потвърждава, че осиновяването е сполучлив, носещ щастие начин да създадеш семейство. Връзката в повечето случаи, която има значение, не е кръвна, а на споделен опит, привързаност и разбирателство в едни постоянни отношения. Нуждата, която осиновените изпитват, да знаят повече за своя произход, не е укор към сегашните им семейства или заплаха за любовта в тях, а просто първична човешка нужда да знае своето точно място в света. За вас като родител най-важно е да запазите чувството си за мярка и чувството си за хумор и да се опитате да си припомните своите собствени чувства, когато вие самите сте израствали.
Полезни съвети при разкриване на "тайната"
Автор Десислава Тенева
Може би, родителите трябва да кажат на детето, че е осиновено в момента, в който то започне да иска приказки. Това ще го предпази от сериозния шок, който може да съпроводи разкриването в по-късни години.
Родителите могат да представят събитието като една удивителна част от историята на семейството. Но тенденцията да се наложи това решение понякога се забелязва дори и у родителите, настроени най-добре към осиновяването. "Нека почакаме, докато порасне достатъчно, за да разбере" - обикновено казват те и отлагат обяснението, докато най-важният факт потъне в пълна тайна. Повечето специалисти, работещи по проблемите на осиновяването по света смятат, че дори децата на пет и шест години са твърде големи, за да им се каже това, без да последва емоционален срив. Те убеждават родителите:
1. Да кажат на детето за неговото осиновяване в момента, когато то е готово да слуша приказки.
2. Да използват думата "осиновен"в своя разказ, докато тя стане синоним на "избран", "подбран" и "желан".
3. Да не правят никакъв опит да прикриват осиновяването, дори ако преместването в нов квартал предразполага към подобно скриване.
Някои осиновители никога не успяват да надраснат една извинителна позиция, основана на усещането, че те са просто заместници на "истинските" родители на детето. В името на своето собсвено психическо здраве, както и заради психическото равновесие на децата им, те трябва да приемат факта, че в действителност те са родители на детето. Майката и бащата, които отглеждат детето още от най-крехка възраст, даряват го с любовта и грижите си, които му дават възможност да расте свободно, - това са истинските родители. Разликата помежду им не би могла да бъде по-ярка. Като внушават на детето, дори и несъзнателно, едно неоправдано усещане за загуба - усещане, че то е имало родители, а сега има заместители, макар и любещи, тези осиновители излагат на опасност сигурността на детето в неговите най-близки взаимоотношения у дома и забавят детското разбиране за истинската роля на родителя. Дори специалистите не са единодушни какво трябва да се каже на осиновените деца за техните биологични родители. Има поне три възможни подхода, но нито един от тях не може да се определи като задоволителен отговор:
1. Да се каже на детето, че истинските му родители са умрели.
2. Да му се обясни, че те не са могли сами да се грижат за бебето си;
3. Да се каже, че не се знае нищо за тях, а самото дете е взето чрез агенция, предназначена да намира добри семейства, които да се грижат за осиновените бебетаИма много “за” и “против” по отношение на всяко от тези решения.
Съществува твърдението, че детето, на което е казано, че биологичните му родители са починали, е свободно да обича майката и бащата, с които живее. То няма да бъде измъчвано от преследващото го задължение да търси истинските си родители, когата порасне. Но след като възможността да загубиш родителите си е един от най-силните страхове в периода на детството, то тогава излъганото по този начин дете, може да започне да смята, че всички родители - включително и неговите осиновители - са нещо доста временно. Спорен е въпроса дали за детето ще се окаже по-лесно да привикне със смъртта, отколкото с факта, че е изоставено. И все пак, рано или късно, детето ще научи, че е било заблуждавано, а това може да постави под съмнение цялата история на осиновяването.
Да се каже на детето, че родителите му са го оставили, защото не са можели да се грижат за него, значи да му се обясни, че е било напълно отхвърлено. То не може да разбере обстоятелствата, които са в състояние да доведат до подобно действие. Но за сметка на това у него може да се затвърди вредният възглед, че е нежелано и че не си е струвала борбата от страна на родителите му да го задържат.
Но, като че ли е по-добре вместо да се използват тези начини да се каже на детето, че се знае много малко за родителите, като да му се предложат няколко ненатрапващи се и неизяснени възможности, например: “Можем само да гадаем за причините, поради които мъжът и жената не са имали възможността да се грижат за своето бебе. Те може да са били извънредно бедни или неспособни да ти отдадат вниманието, от което си се нуждаел. Или може би жената е била болна, или не е имала къде да живее. Ние просто не знаем. Но пък знаем, че сме благодарни за дето ти стана наш син (или дъщеря), и това е един от най-големите дарове в живота ни.”
В статията са използвани материали от книгата на Джеймс Добсън "Детето със силна воля"
Разговор за произхода
Автор: Десислава Тенева по материали от чуждият печат
Когато сте осиновявали своето дете / или деца/, сигурно ви е било трудно да си ги представите пораснали. Вероятно отлагате момента на обяснението за произхода им. Но времето отлита бързо и те скоро порастват и стават любопитни. Даже съвсем малки деца, дочули възрастните да разговарят за "осиновяване", почват да се чудят какво е това. Те искат да знаят истината, а не просто да бъдат залъгвани.
Ако живеете в Англия или Уелс, може да се учудите и дори обезпокоите, когато научите за промяната в закона, която дава право на осиновителите да получат копие на истинския си акт за раждане, ако са навършишли 18 годишна възраст. Тази промяна, настъпила с приемането на Закона за детето през 1975 година, е основана на едно ново разбиране за чувствата на осиновените, когато става въпрос за произхода им.
В Англия не е нова идеята осиновените да могат да получават информация за истинските си рождени свидетелства. В Шотландия това винаги е било възможно след навършване на 17 годишна възраст. Понеже на юг от границата тази идея е нова, за улеснение бе приета система със съветници. Осиновените преди 12 ноември 1975 година, които искат да получат информация за раждането си, трябва да се срещнат със социален работник, в Главния архив или в офиса на социалните служби. /Осиновителите след тази дата сами избират дали да се срещнат със съветник или не/. Това им дава възможност да споделят желанията си, както и да получават информация - например за истинското си име.Това също така им дава време да решат дали искат или не да търсят още информация. Ако желаят, съветникът ще им помогне да се свържат с агенцията за осиновяване, която се е погрижила за тях /ако има такава/ и те могат да получат копие на истинския си акт за раждане, ако желаят.
Повечето от свързалите се със съветник продължават и искат да видят акта си за раждане /88 % от съветвалите се/. Все пак броят на пожелалите да потърсят истинските си родители е много по-малък /по-малко от половината - 43 %/.
Всеки си мисли, че ако осиновените деца са щастливи с новите си семейства, те не биха се интересували за истинските си родители. Оказа се, че не е така. Много осиновени вече възрастни обясняват, че колкото и близки и любящи да чувстват те своите осиновители, все пак много искат да научат за произхода си.
Многобройните проучвания на осиновени показват, че без ни най-малко съмнение те смятат осиновителите си за свои истински родители. Най-важното е, че те искат осиновителите им да им кажат истината - те искат все пак да знаят кои всъщност са и кое е първото им семейство - не искат това да е нещо, пазено в тайна. Децата могат да си представят страшни неща за себе си и за това как се е стигнало до даването им за осиновяване, пазенето на фактите в тайна само издига прегради между тях
и сегашните им родители. За децата може да е трудно да задават въпроси в една такава
атмосфера на объркване и затова е важно да отговаряте на въпросите им открито и честно.
За много родители е трудно да кажат на детето си, че е осиновено.Те искат да спестят на детето всяка мъка и обръщат внимание най-вече на чувството на принадлежност към новото семейство. Но за детето е все по-голяма мъка да не научи истината от вас и това може да предизвика сериозни проблеми(ВААF – “Find a family”, London,2,1999)
Ако детето ви задава въпросите си открито, трябва да сте доволни. Ако никога не задава въпроси, то може би усеща, че би ви обезпокоило и затова се въздържа. Понякога децата просто не знаят как да зададат такива "странни" въпроси. Според ВААF – “Find a family”, тогава трябва сами да повдигнете въпроса открито и да не го държите повече в тайна. Помнете, че децата имат право да знаят истината за своя произход.
СТРАТЕГИИ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА В ГЕРМАНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА НЕМСКИЯ МОДЕЛ В БЪЛГАРИЯАвтор: Десислава Тенева
Темата за осиновяването е все още нова в социалната работа у нас. Въпреки стартиралата от няколко години реформа в предоставянето на алтернативни детски грижи в България, тепърва предстоят редица промени, за да се разработят качествени стратегии, в съответствие с европейските и световни изисквания. Развитието на дейности, свързани с осиновяването у нас е от първостепенна важност, а опознаването и внедряването на европейския опит би бил от голяма полза за нашите деца и белег за ново съвременно хуманно общество.
Настоящият доклад е съставен на базата на конкретни наблюдения в процеса на работа и задълбочаване на знанията ми в тази насока, вследствие на предоставената ми възможност да работя в немската социална служба по осиновяване – гр. Рощок, където имах следните задължения: Подготовка на кандидатите за осиновители; Участие в интервюта и разговори с кандидатите и посещения на домовете, с цел установяване на смейната ситуация и пригодността на съответния кандидат; Участие в разговори с биологични родители, които са оставили децата си за осиновяване; Работа по конкретен случай; Посредничество при издирване на биологични родители от техните деца, разкрили тайната на осиновяването, както и от родители, които са дали децата си за осиновяване; Участие в екипни работни срещи, във връзка с отделни случаи; Запознаване с различните форми на осиновяване в Германия; Участие в различни семинари, които службата организира; Запознаване със структурата и насоките на работа в съответната служба;
Институции и организации, работещи по проблемите на осиновяването в Германия – структура, предмет на дейност, стратегии за развитие на алтернативната детска грижа
В град Рощок, който е с 250000 жители, в службата по осиновяване работят 23-ма социални работници и социални педагози и това им дава възможност да обхванат по-голяма целева група. Тази служба е обособена към Младежка служба, която е еквивалент на българския Отдел за закрила на детето. Във всеки квартал има изградена такава и това е едно голямо удобство за жителите на града. В Централната служба по осиновяване, работи екип от 5-ма професионалисти, чиято дейност е в три основни направления: работа по случаи, организиране на мероприятия с осиновителите и определяне на стандартите и модела на работа в Област Мекленбург Форпромен.
Държавните институции и неправителствените организации работят ръка за ръка и осъществяват редица съвместни инициативи, като са обединени от обща цел – развитие и прилагане на съвременни социални стандарти на работа при осиновяване. В Германия има над 500 утвърдени неправителствени организации, които разполагат с достатъчен капацитет да предлагат голям набор от социални услуги в семействата и общността. Водещ е Немският Червен Кръст, в чиято дейност са заложени институционалните грижи като дневни центрове за деца в риск, пансиони, подслони за непълнолетни майки, детски и юношески домове, така наречените бейби клапен, които представляват инкубатори за изоставени от майките си новородени и други. Всички неправителствени организации са партньори на Държавните служби по осиновяване и работят в постоянно сътрудничество чрез насочване, обмен на информация и развиване на нови форми на социални услуги.
Основни насоки на работа при осиновяване в Германия:
Видове осиновяване:
В Германия се практикуват два основни модела на пълно осиновяване. Единият от тях е този, останал от миналото, така нареченото „инкогнито” осиновяване, при което биологичните родители, осиновителите и осиновените не поддържат никаква връзка по между си. Всякакви контакти между тях са прекъснати и детето се приема като рождено дете от осиновителите. Новата тенденция е, при „инкогнито” осиновяване, рожденото име на детето се запазва, тъй като то му е дадено от биологичната майка и това е част от политиката за работа по формиране на идентитет при осиновените деца. Осиновеното дете придобива фамилията на осиновителите си, но запазва своето рождено име. Въпреки новите моменти, които се практикуват, този модел все повече отстъпва място на „отвореното осиновяване”, което е прието със закон след реформите през 1989 г. в Германия.
Поддържане на контакти между биологичните родители, осиновителите и осиновените и разкриване „тайната” на осиновяване:
В момента социалните работници насърчават както биологичните родители, така и осиновителите да поддържат, макар и редки контакти помежду си, да обменят информация, относно развитието на детето и неговото емоционално и физическо състояние през целия период преди, по време и след осиновяването му. Това автоматично дава и правото на детето да получи информация, относно своя произход и повишава чувството му за сигурност и собствена принадлежност. Практика в Германия е, тайната по осиновяването да бъде разкривана във все по-ранна възраст, като за целта, осиновителите имат възможност да се обръщат за помощ и да получат безвъзмездна подкрепа както от местните социални служби по осиновяване и приемни грижи, така и от неправителствени организации, работещи в тази сфера.
Професионална подкрепа:
Изразява се в консултиране и посредничество, в насочване към различни образователни форми, подходящи за съответното семейство и съобразени с възрастта на детето, организиране на конференции и семинари по проблемите на осиновяването и редица печатни материали, които съдържат всякаква полезна информация. Целта е родителите да бъдат максимално улеснени при избора си да осиновят дете, да са запознати с правата и задълженията, които произлизат от това, да са уверени в себе си и да се избягнат проблемите, които възникват между партньорите, децата, родителите им и близката обкръжаваща ги среда.
Процедури при осиновяване:
Когато постъпи молба за осиновяване в съответната служба, социалните работници провеждат редица срещи със кандидат-осиновителите, за да определят тяхната годност за осиновяване на дете. В изготвените доклади по всеки конкретен случай, служителите дават предписание за посещаване на курсове под формата на социални услуги, които се предлагат предимно от неправителствени организации. Следват многократни посещения на кандидат-осиновителите в съответната социална служба по район, както и посещения на социалните работници в дома на кандидатстващото семейство преди, по време и след осиновяването. За всяка среща се изготвя доклад, на базата на проведените разговори и наблюдения. Интересна практика е, всяко семейство, при подаване на документите за осиновяване, да изготви и представи албум, съдържащ снимки и на двамата партньори от тяхното детство и юношество, придружени с мотивационно и автобиографично писмо, което да дава ясна представа за мотивите за осиновяване, за гледната точка на всеки един от партньорите, за идеята му как смята да отгледа и възпита детето си и т.н. В албума се подготвят и общи снимки на семейството от специални моменти в живота им, от ежедневяието им, снимки от срещи с близки и роднини, във формална и неформална обстановка. Този проект се подготвя старателно, защото представлява визитната картичка на кандидатите и дава много полезна информация при изготвяне на доклада на социалния работник, който води случая. По-късно, всеки от случаите се коментира в екип и се организират срещи, на които се канят представители от институции за деца в риск – болници, детски домове, неправителствени организации, на които всеки един от социалните работници представя свое семейство и предоставя албума и доклада за разглеждане на специалистите. Целта е да се избере оптималния вариант за всяко подлежащо на осиновяване дете.
Идентитет:
Един от най-важните проблеми, над които работят служитлите в Службите по осиноваване и приемни грижи е запазване на идентитета на осиновените деца и подкрепа при неговото формиране през годините на пубертета, когато подрастващите започват да стават несигурни и да търсят себе си.
Обучителни курсове за кандидат-осиновители:
Всички кандидат-осиновители и приемни родители задължително преминават през обучителни курсове и семинари преди, по време и след осиновяването и приемането, които се организират периодично от службата по осиновяване и приемни грижи или неправителствени организации. Темите са свързани с конкретните проблеми в процеса на отглеждане и възпитание на децата. Едва след успешно преминаване на курса, от който родителите получават сертификат, би могла да се задейства процедура по осиновяване.
Практика при предоставяне на алтернативни форми на социална грижа за деца в риск в България – прилики и разлики. Възможности за прилагане на немския модел в България
Осиновяване:
Съществени разлики се наблюдават и при модела на осиновяване в България, все още сходен с немския модел „inkognito”, при който се запазва пълна „тайна” на осиновяването, която в последствие травмира както осиновителите, така и децата, разкрили най-често по неподходящ за тях начин тази „тайна”. В България, осиновените лица нямат предварително съставено досие, в което да бъдат събрани медицински данни и информация за произхода им. Липсата на такива данни затруднява осиновените лица при установяването на наследствена или друга информация свързана с тях. Така наречената “тайна на осиновяването”, също възпрепятства разкриването на биологичните родители. Длъжностните лица пазят в тайна данните за децата и осиновяващите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им. /Чл. 67а ал.2 от Семейният кодекс. В Чл.145 ал.2 от НК е посочено наказанието за издаване на чужда тайна. лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година. Чл.145 ал.2 от НК и чл. 67а ал.2 от СК практически задължават всички лица на които е станало известно, че дадено лице е осиновено да опазват тайната на осиновяването. Тези Закони са създадени, с цел запазване на психиката и здравето на осиновените деца и техните осиновители, но се превръщат в пречка за осиновеното лице при установяване на собствения произход. Но, от 2003 г. в Семейният кодекс съществува и нов член 67б, съгласно който осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение. Чрез приемането на този член от СК, България декларира защита правото на познание на собствения произход и поставя началото на реформата в грижите за осиновените деца и осиновителските семейства.
В Семейния кодекс посещаването на курсове от кандидат-осиновителите е с пожелателен, а не със задължителен характер. Много малък е броя на семействата, които посещават подобни курсове, а също така липсва и предлагане на такива. Това води до слаба подготовка на семейството за евентуални проблеми с детето и най-вече ги изправя пред трудността да разкрият по най-добрият и щадящ начин „тайната” на осиновяването му. Така семейството остава в позиция на изолация и, когато не е положена основата чрез посещаване на подходящи обучения, по късно кандидат-осиновителите прехвърлят неотработените си страхове или незнанието си върху децата. Липсва и обучение на кадри по темата за осиновяването, защото в програмите на ВУЗ досега не са били заложени подобни обучителни модули. Все още няма и студентска практика за работа по осиновяване. Това са едни от основните аспекти, на които трябва в бъдеще да се обърне сериозно внимание, за да се подготвят както добре обучени кадри, които да придобият умения за предлагане на адекватни и качествени социални услуги, така и добре обучени и подготвени осиновителски семейства, които имат необходимия ресурс за справяне про отглеждането на осиновени деца.
Радостен е факта, че неправителствените организации, насочват своето внимание към проблема на осиновяването в България и все повече придобиват така необходимия потенциал за работа. Възможности за прилагане на немския модел в България:
Между българския Закон за закрила на детето и немския Закон за детска и младежка помощ (Kinder und Jugendhilfe Gesetzt) се наблюдават съществени прилики, но също така и основни разлики, които са с положителен знак при работата с осиновяване в Германия.
В България вече започна реформата по отношение предоставяне на алтернативни грижи за деца в риск. Държавната Агенция за закрила на зетето и Отделите за закрила на детето по места, са основните институции, които осъществяват дейностите по предоставянето на алтернативни детски грижи. Засега обаче няма изграден и добре функциониращ модел на работа, тъй като законът е нов, а кадрите не са достатъчно и нямат нужният опит и квалификация. Това води до липсата на индивидуален подход на работа. Липсва изграден модел на сътрудничество между неправителствения сектор и държавните структури, не се предлагат достатъчно услуги за родителите, паричното възнаграждение за приемните родители е недостатъчно. Липсва публичност по въпроса за предлаганите услуги и това до голяма степен затруднява работещите там. Но с развитието на капацитета на кадрите и предлаганите услуги, както и при една евентуална промяна в законодателството, немският модел може да бъде добре внедрен в България и стремежът към това ще доведе до едно ново, по-добро ниво на грижи, съобразени с европейските и световни стандарти. Наложително е в периода на преход и присъединяване на България към Европейсия съюз да се направи всичко възможно за уеднаквяване на стандартите на грижа с тези на други европейски страни като Германия и да се обърне по-голямо внимание в четири основни направления: Промяна в законодателството, която да дава по-големи възможности на осиновителите и осиновените при търсене на произхода, разкриване „тайната” на осиновяване и подготовка на семействата; развитие на социалните услуги и повишаване капацитета на неправителствения сектор. Първите стъпки са вече направени, остава само пътя да се следва докрай!
to be continued...
Когато сте осиновявали своето дете / или деца/, сигурно ви е било трудно да си ги представите пораснали. Вероятно отлагате момента на обяснението за произхода им. Но времето отлита бързо и те скоро порастват и стават любопитни. Даже съвсем малки деца, дочули възрастните да разговарят за "осиновяване", почват да се чудят какво е това. Те искат да знаят истината, а не просто да бъдат залъгвани.
Ако живеете в Англия или Уелс, може да се учудите и дори обезпокоите, когато научите за промяната в закона, която дава право на осиновителите да получат копие на истинския си акт за раждане, ако са навършишли 18 годишна възраст. Тази промяна, настъпила с приемането на Закона за детето през 1975 година, е основана на едно ново разбиране за чувствата на осиновените, когато става въпрос за произхода им.
В Англия не е нова идеята осиновените да могат да получават информация за истинските си рождени свидетелства. В Шотландия това винаги е било възможно след навършване на 17 годишна възраст. Понеже на юг от границата тази идея е нова, за улеснение бе приета система със съветници. Осиновените преди 12 ноември 1975 година, които искат да получат информация за раждането си, трябва да се срещнат със социален работник, в Главния архив или в офиса на социалните служби. /Осиновителите след тази дата сами избират дали да се срещнат със съветник или не/. Това им дава възможност да споделят желанията си, както и да получават информация - например за истинското си име.Това също така им дава време да решат дали искат или не да търсят още информация. Ако желаят, съветникът ще им помогне да се свържат с агенцията за осиновяване, която се е погрижила за тях /ако има такава/ и те могат да получат копие на истинския си акт за раждане, ако желаят.
Повечето от свързалите се със съветник продължават и искат да видят акта си за раждане /88 % от съветвалите се/. Все пак броят на пожелалите да потърсят истинските си родители е много по-малък /по-малко от половината - 43 %/.
Всеки си мисли, че ако осиновените деца са щастливи с новите си семейства, те не биха се интересували за истинските си родители. Оказа се, че не е така. Много осиновени вече възрастни обясняват, че колкото и близки и любящи да чувстват те своите осиновители, все пак много искат да научат за произхода си.
Многобройните проучвания на осиновени показват, че без ни най-малко съмнение те смятат осиновителите си за свои истински родители. Най-важното е, че те искат осиновителите им да им кажат истината - те искат все пак да знаят кои всъщност са и кое е първото им семейство - не искат това да е нещо, пазено в тайна. Децата могат да си представят страшни неща за себе си и за това как се е стигнало до даването им за осиновяване, пазенето на фактите в тайна само издига прегради между тях
и сегашните им родители. За децата може да е трудно да задават въпроси в една такава
атмосфера на объркване и затова е важно да отговаряте на въпросите им открито и честно.
За много родители е трудно да кажат на детето си, че е осиновено.Те искат да спестят на детето всяка мъка и обръщат внимание най-вече на чувството на принадлежност към новото семейство. Но за детето е все по-голяма мъка да не научи истината от вас и това може да предизвика сериозни проблеми(ВААF – “Find a family”, London,2,1999)
Ако детето ви задава въпросите си открито, трябва да сте доволни. Ако никога не задава въпроси, то може би усеща, че би ви обезпокоило и затова се въздържа. Понякога децата просто не знаят как да зададат такива "странни" въпроси. Според ВААF – “Find a family”, тогава трябва сами да повдигнете въпроса открито и да не го държите повече в тайна. Помнете, че децата имат право да знаят истината за своя произход.
СТРАТЕГИИ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА В ГЕРМАНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА НЕМСКИЯ МОДЕЛ В БЪЛГАРИЯАвтор: Десислава Тенева
Темата за осиновяването е все още нова в социалната работа у нас. Въпреки стартиралата от няколко години реформа в предоставянето на алтернативни детски грижи в България, тепърва предстоят редица промени, за да се разработят качествени стратегии, в съответствие с европейските и световни изисквания. Развитието на дейности, свързани с осиновяването у нас е от първостепенна важност, а опознаването и внедряването на европейския опит би бил от голяма полза за нашите деца и белег за ново съвременно хуманно общество.
Настоящият доклад е съставен на базата на конкретни наблюдения в процеса на работа и задълбочаване на знанията ми в тази насока, вследствие на предоставената ми възможност да работя в немската социална служба по осиновяване – гр. Рощок, където имах следните задължения: Подготовка на кандидатите за осиновители; Участие в интервюта и разговори с кандидатите и посещения на домовете, с цел установяване на смейната ситуация и пригодността на съответния кандидат; Участие в разговори с биологични родители, които са оставили децата си за осиновяване; Работа по конкретен случай; Посредничество при издирване на биологични родители от техните деца, разкрили тайната на осиновяването, както и от родители, които са дали децата си за осиновяване; Участие в екипни работни срещи, във връзка с отделни случаи; Запознаване с различните форми на осиновяване в Германия; Участие в различни семинари, които службата организира; Запознаване със структурата и насоките на работа в съответната служба;
Институции и организации, работещи по проблемите на осиновяването в Германия – структура, предмет на дейност, стратегии за развитие на алтернативната детска грижа
В град Рощок, който е с 250000 жители, в службата по осиновяване работят 23-ма социални работници и социални педагози и това им дава възможност да обхванат по-голяма целева група. Тази служба е обособена към Младежка служба, която е еквивалент на българския Отдел за закрила на детето. Във всеки квартал има изградена такава и това е едно голямо удобство за жителите на града. В Централната служба по осиновяване, работи екип от 5-ма професионалисти, чиято дейност е в три основни направления: работа по случаи, организиране на мероприятия с осиновителите и определяне на стандартите и модела на работа в Област Мекленбург Форпромен.
Държавните институции и неправителствените организации работят ръка за ръка и осъществяват редица съвместни инициативи, като са обединени от обща цел – развитие и прилагане на съвременни социални стандарти на работа при осиновяване. В Германия има над 500 утвърдени неправителствени организации, които разполагат с достатъчен капацитет да предлагат голям набор от социални услуги в семействата и общността. Водещ е Немският Червен Кръст, в чиято дейност са заложени институционалните грижи като дневни центрове за деца в риск, пансиони, подслони за непълнолетни майки, детски и юношески домове, така наречените бейби клапен, които представляват инкубатори за изоставени от майките си новородени и други. Всички неправителствени организации са партньори на Държавните служби по осиновяване и работят в постоянно сътрудничество чрез насочване, обмен на информация и развиване на нови форми на социални услуги.
Основни насоки на работа при осиновяване в Германия:
Видове осиновяване:
В Германия се практикуват два основни модела на пълно осиновяване. Единият от тях е този, останал от миналото, така нареченото „инкогнито” осиновяване, при което биологичните родители, осиновителите и осиновените не поддържат никаква връзка по между си. Всякакви контакти между тях са прекъснати и детето се приема като рождено дете от осиновителите. Новата тенденция е, при „инкогнито” осиновяване, рожденото име на детето се запазва, тъй като то му е дадено от биологичната майка и това е част от политиката за работа по формиране на идентитет при осиновените деца. Осиновеното дете придобива фамилията на осиновителите си, но запазва своето рождено име. Въпреки новите моменти, които се практикуват, този модел все повече отстъпва място на „отвореното осиновяване”, което е прието със закон след реформите през 1989 г. в Германия.
Поддържане на контакти между биологичните родители, осиновителите и осиновените и разкриване „тайната” на осиновяване:
В момента социалните работници насърчават както биологичните родители, така и осиновителите да поддържат, макар и редки контакти помежду си, да обменят информация, относно развитието на детето и неговото емоционално и физическо състояние през целия период преди, по време и след осиновяването му. Това автоматично дава и правото на детето да получи информация, относно своя произход и повишава чувството му за сигурност и собствена принадлежност. Практика в Германия е, тайната по осиновяването да бъде разкривана във все по-ранна възраст, като за целта, осиновителите имат възможност да се обръщат за помощ и да получат безвъзмездна подкрепа както от местните социални служби по осиновяване и приемни грижи, така и от неправителствени организации, работещи в тази сфера.
Професионална подкрепа:
Изразява се в консултиране и посредничество, в насочване към различни образователни форми, подходящи за съответното семейство и съобразени с възрастта на детето, организиране на конференции и семинари по проблемите на осиновяването и редица печатни материали, които съдържат всякаква полезна информация. Целта е родителите да бъдат максимално улеснени при избора си да осиновят дете, да са запознати с правата и задълженията, които произлизат от това, да са уверени в себе си и да се избягнат проблемите, които възникват между партньорите, децата, родителите им и близката обкръжаваща ги среда.
Процедури при осиновяване:
Когато постъпи молба за осиновяване в съответната служба, социалните работници провеждат редица срещи със кандидат-осиновителите, за да определят тяхната годност за осиновяване на дете. В изготвените доклади по всеки конкретен случай, служителите дават предписание за посещаване на курсове под формата на социални услуги, които се предлагат предимно от неправителствени организации. Следват многократни посещения на кандидат-осиновителите в съответната социална служба по район, както и посещения на социалните работници в дома на кандидатстващото семейство преди, по време и след осиновяването. За всяка среща се изготвя доклад, на базата на проведените разговори и наблюдения. Интересна практика е, всяко семейство, при подаване на документите за осиновяване, да изготви и представи албум, съдържащ снимки и на двамата партньори от тяхното детство и юношество, придружени с мотивационно и автобиографично писмо, което да дава ясна представа за мотивите за осиновяване, за гледната точка на всеки един от партньорите, за идеята му как смята да отгледа и възпита детето си и т.н. В албума се подготвят и общи снимки на семейството от специални моменти в живота им, от ежедневяието им, снимки от срещи с близки и роднини, във формална и неформална обстановка. Този проект се подготвя старателно, защото представлява визитната картичка на кандидатите и дава много полезна информация при изготвяне на доклада на социалния работник, който води случая. По-късно, всеки от случаите се коментира в екип и се организират срещи, на които се канят представители от институции за деца в риск – болници, детски домове, неправителствени организации, на които всеки един от социалните работници представя свое семейство и предоставя албума и доклада за разглеждане на специалистите. Целта е да се избере оптималния вариант за всяко подлежащо на осиновяване дете.
Идентитет:
Един от най-важните проблеми, над които работят служитлите в Службите по осиноваване и приемни грижи е запазване на идентитета на осиновените деца и подкрепа при неговото формиране през годините на пубертета, когато подрастващите започват да стават несигурни и да търсят себе си.
Обучителни курсове за кандидат-осиновители:
Всички кандидат-осиновители и приемни родители задължително преминават през обучителни курсове и семинари преди, по време и след осиновяването и приемането, които се организират периодично от службата по осиновяване и приемни грижи или неправителствени организации. Темите са свързани с конкретните проблеми в процеса на отглеждане и възпитание на децата. Едва след успешно преминаване на курса, от който родителите получават сертификат, би могла да се задейства процедура по осиновяване.
Практика при предоставяне на алтернативни форми на социална грижа за деца в риск в България – прилики и разлики. Възможности за прилагане на немския модел в България
Осиновяване:
Съществени разлики се наблюдават и при модела на осиновяване в България, все още сходен с немския модел „inkognito”, при който се запазва пълна „тайна” на осиновяването, която в последствие травмира както осиновителите, така и децата, разкрили най-често по неподходящ за тях начин тази „тайна”. В България, осиновените лица нямат предварително съставено досие, в което да бъдат събрани медицински данни и информация за произхода им. Липсата на такива данни затруднява осиновените лица при установяването на наследствена или друга информация свързана с тях. Така наречената “тайна на осиновяването”, също възпрепятства разкриването на биологичните родители. Длъжностните лица пазят в тайна данните за децата и осиновяващите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им. /Чл. 67а ал.2 от Семейният кодекс. В Чл.145 ал.2 от НК е посочено наказанието за издаване на чужда тайна. лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година. Чл.145 ал.2 от НК и чл. 67а ал.2 от СК практически задължават всички лица на които е станало известно, че дадено лице е осиновено да опазват тайната на осиновяването. Тези Закони са създадени, с цел запазване на психиката и здравето на осиновените деца и техните осиновители, но се превръщат в пречка за осиновеното лице при установяване на собствения произход. Но, от 2003 г. в Семейният кодекс съществува и нов член 67б, съгласно който осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение. Чрез приемането на този член от СК, България декларира защита правото на познание на собствения произход и поставя началото на реформата в грижите за осиновените деца и осиновителските семейства.
В Семейния кодекс посещаването на курсове от кандидат-осиновителите е с пожелателен, а не със задължителен характер. Много малък е броя на семействата, които посещават подобни курсове, а също така липсва и предлагане на такива. Това води до слаба подготовка на семейството за евентуални проблеми с детето и най-вече ги изправя пред трудността да разкрият по най-добрият и щадящ начин „тайната” на осиновяването му. Така семейството остава в позиция на изолация и, когато не е положена основата чрез посещаване на подходящи обучения, по късно кандидат-осиновителите прехвърлят неотработените си страхове или незнанието си върху децата. Липсва и обучение на кадри по темата за осиновяването, защото в програмите на ВУЗ досега не са били заложени подобни обучителни модули. Все още няма и студентска практика за работа по осиновяване. Това са едни от основните аспекти, на които трябва в бъдеще да се обърне сериозно внимание, за да се подготвят както добре обучени кадри, които да придобият умения за предлагане на адекватни и качествени социални услуги, така и добре обучени и подготвени осиновителски семейства, които имат необходимия ресурс за справяне про отглеждането на осиновени деца.
Радостен е факта, че неправителствените организации, насочват своето внимание към проблема на осиновяването в България и все повече придобиват така необходимия потенциал за работа. Възможности за прилагане на немския модел в България:
Между българския Закон за закрила на детето и немския Закон за детска и младежка помощ (Kinder und Jugendhilfe Gesetzt) се наблюдават съществени прилики, но също така и основни разлики, които са с положителен знак при работата с осиновяване в Германия.
В България вече започна реформата по отношение предоставяне на алтернативни грижи за деца в риск. Държавната Агенция за закрила на зетето и Отделите за закрила на детето по места, са основните институции, които осъществяват дейностите по предоставянето на алтернативни детски грижи. Засега обаче няма изграден и добре функциониращ модел на работа, тъй като законът е нов, а кадрите не са достатъчно и нямат нужният опит и квалификация. Това води до липсата на индивидуален подход на работа. Липсва изграден модел на сътрудничество между неправителствения сектор и държавните структури, не се предлагат достатъчно услуги за родителите, паричното възнаграждение за приемните родители е недостатъчно. Липсва публичност по въпроса за предлаганите услуги и това до голяма степен затруднява работещите там. Но с развитието на капацитета на кадрите и предлаганите услуги, както и при една евентуална промяна в законодателството, немският модел може да бъде добре внедрен в България и стремежът към това ще доведе до едно ново, по-добро ниво на грижи, съобразени с европейските и световни стандарти. Наложително е в периода на преход и присъединяване на България към Европейсия съюз да се направи всичко възможно за уеднаквяване на стандартите на грижа с тези на други европейски страни като Германия и да се обърне по-голямо внимание в четири основни направления: Промяна в законодателството, която да дава по-големи възможности на осиновителите и осиновените при търсене на произхода, разкриване „тайната” на осиновяване и подготовка на семействата; развитие на социалните услуги и повишаване капацитета на неправителствения сектор. Първите стъпки са вече направени, остава само пътя да се следва докрай!
to be continued...
